Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планина Рила. Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

Чудните мостове са изключителен природен скален феномен. Разположен е в долината на река Еркюприя в Западните Родопи, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мрамора в дълбока водна пещера. Предполага се, че тя се е срутила и отломките са били отнесени от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м. и е дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м., с обща височина 50 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността чак след три км.

Триградското ждрело се намира на 1,5 километра северно от село Триград в Родопите. Общата му дължина е 7 км., но същинското ждрело е дълго около 2-3 км. Ждрелото представлява отвесни мраморни скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещера „Дяволското гърло” и след половин километър излиза като голям карстов извор. Надолу по течението се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м., а източната достига до височина 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м., а в северните части става около 100 м.

Балканът се свързва с България по органичен начин, а народният гений го е възпял в песните си. Стара планина или Балканът е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която е кръстен самият полуостров. Тя се простира от Източна Сърбия до Черно море, като по-голямата й част се намира на територията на България. Стара планина пресича България по цялата дължина и разделя страната на Северна и Южна България. Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход до Арабаконашкия проход с дължина 190 км. Средна Стара планина се намира между Арабаконашки проход и прохода Вратник, дълъг е 207 км. В този дял се намира най-високият връх в планината — връх Ботев (2376 м). Източна Стара планина е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине на Черно море и има дължина 155км. Балканът „потъва” в морето при най-красивия плаж по нашето крайбрежие Иракли.

Белоградчишките скали са красиви скални фигури, високи до 200 м. Те образуват ивица с дължина 30 км. и ширина до 3 км. Намират се в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. На изток е Фалковската група, в която се включват Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък. Централната група се извисява над град Белоградчик. В нея се включват Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и други. Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва Близнаците, скалната феерия Магаза и Борич. Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.

Еделвайсът (на латински Leontopodium) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Той е защитено високопланинско растение, което има около 30 разновидности. Среща се в Европа и Югозападна Азия. В България расте само един вид еделвайс и може да се види само в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българският туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см., туфесто и покрито с власинки. Листата са прикрепени към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Еделвайсът у нас е защитен вид.

Мелнишките пирамиди са скални образувания, които са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди на територията на България. Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания, като скални гъби, игли, конуси и други. Най-популярните сред тях са група пирамиди, разположени недалеч от село Кърланово. Мелнишките пирамиди достигат на височина до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и почти отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви. Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и външният им вид и форма се променят. Обявени са за природна забележителност през 1960 година.

В България се срещат всички известни на нашата планета минерални води. Лечебните качества на българските минерални извори са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори у нас са съграждани балнеолечебници още преди векове: Хисар - древна Аугуста, Кюстендил - Пауталия, Бургаски минерални бани - Акве калите, Сапарева баня - Германея, Сливенски бани - Танзос и София - Улпия Сердика. Над 600-те хидроминерални източници на територията на България са с дебит 270 милиона литра в денонощие. По-голямата част от тях са топли или горещи, извиращи от голяма дълбочина, което гарантира чистотата и лечебните им свойства.

Резерватът Сребърна е разположен край село Сребърна на 16 км западно от Силистра и на 2 км. южно от р. Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна.

Побитите камъни са скални образувания, разположени от двете страни на пътя Варна-София, около селата Слънчево, Баново, Страшимирово и квартал Повеляново на Девня. Те се нареждат сред редките причудливи феномени на планетата. Разпределени са на големи или малки групи на площ от 70 км. Представляват каменни колони с различна височина — от 5 до 7 метра, дебелина — от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка от невидима сила и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 метра.

В България са открити около 5500 пещери. За много от тях има уникални легенди. Почти всички са изследвани и отворени за туристи. Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България. Следващи данни се откриват чак през 19-ти век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. В България се провеждат системни спелеологични проучвания, много туристи от цял свят посещават нашите уникални пещери.

През 865 г. солунските братя Кирил и Методий създават българската азбука.Те стандартизират богослужебния език, като се основават на солунското българско наречие. Предполага се, че за записването му са използвали другата славянска азбука - глаголицата, но с добавените характерни букви, отговарящи на фонетичните особености на езика ни, тя става наистина уникална. Най-голяма заслуга за разпространението на Кирилицата има ученикът на Кирил и Методий - Климент Охридски.

Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Най-старата църква е построена в края на 10-ти началото на 11-ти век. Разширена е през 13-ти век по време на Второто българско царство и е достроена в средата на 19-ти век. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения) на средновековни художници.

Несебър се намира в северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток - с Черно море. Несебър е един от най-древните градове в Европа. Построен от Ойкист, градът е основан под името Месемврия. Градът става един от двата най-мощни града в района на залива и запазва това си положение през целия период на Античността. Днес значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма.

Българското розово масло е известно в цял свят. То се произвежда в Розовата долина - област в България, намираща се южно от Стара планина, между нея и източната част на Средна гора. Включва две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток /Карловското и Казанлъшкото поле/. Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел. Там от векове се култивира розата Rosa damascena, от която чрез дестилация се получава розово масло, което намира широко приложение във фармацията, парфюмерията и др. В България се произвеждат 70% от розовото масло в света, което прави страната ни най-големият производител на розово масло.

Царевец се нарича известният хълм във Велико Търново, който е бил главната крепост и столица на Втората българска държава. Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот там са от третото хилядолетие преди Христа. Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. На най-високата част на Царевец се е намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“. Археологическите разкопки показват, че Царевец не е бил само затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и ритуални сгради.

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м. височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км. от град Шумен. Обявен е за паметник на световното историческо наследство от ЮНЕСКО през 1972 г. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския й период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Детайлите определят датировката към началото на 8-и век и времето на хан Тервел (701-721).

Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1-ви март. Този обичай се смята за уникално българска традиция. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Рилският манастир се намира в Югозападна България, в горното течение на Рилска река. Основан е през 10-ти век. Рилският манастир е един от културните паметници в България, включени в списъка за световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или от негови ученици). В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционно от поколение на поколение българи толкова дълго време, че се е забравило името на техния автор. Българските народни песни са най-значителният, разнообразен и художествен дял в българския фолклор. Народните песни са създавани в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18-ти век. творци са хора с поетичен и музикален талант - певци, гулсари, гайдари, кавалджии. Народната песен се е създавала и развивала, предавала се е от певец на певец и е стигнала до наши дни.

Нестинарството е древен български обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20-и век в няколко български села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — с. Българи. В миналото „нестинарски“ села са били още Кости и Бродилово, както и Граматиково, Сливарово и Кондолово и едно-единствено село в Родопите. Днес туристи от цял свят идват у нас, за да видят как българите играят върху жаравата.

Панагюрското златно съкровище е тракийски античен златен набор за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Открит е на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище, в местността "Мерул", от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. Сервизът включва фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един ритон, оформен като предна част от тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични същества и известни герои от древногръцката митология. Панагюрското съкровище е част от постоянната колекция на Археологическия музей в Пловдив.

Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация. Основният микроорганизъм, който участва в процеса на ферментацията, се нарича Lactobacillus bulgaricus и се среща в свободно състояние единствено на територията на България. Само тук киселото мляко може да се закваси с малко от предишното. В други страни периодично внасят закваска. Лактобацилус булгарикус е първият доказан от науката микроорганизъм с пробиотични, профилактични и лечебни свойства и затова една кофичка кисело мляко на ден осигурява здраве и дълголетие.

Шопската салата е българско национално ястие от категорията на предястията. Представлява салата от нарязани домати, краставици, сурови или за предпочитане печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано или натрошено бяло саламурено сирене. Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално - с винен или ябълков оцет. Понякога се слага и малко чесън, особено ако чушките са печени. Шопите я приготвят от местен сорт чушки, които имат приятно лютив вкус.

Бялото саламурено сирене е млечен продукт, който се прави от краве, овче, козе, биволско или друго прясно мляко. То „узрява” в специални вани в мандрите. Притежава висока калоричност и физиологична пълноценност. Сиренето, и по-конкретно бялото саламурено сирене от краве мляко, се нарежда по своята уникалност до българското кисело мляко. То се ползва като богата на протеини и минерали храна и е традиционен продукт за България. Над 40% от млякото, произведено в страната ни, се преработва в саламурено сирене.

Ухаеща и пухкава, баницата може да бъде сладка, солена, сочна, вита, наложена, мързелива. Баницата има дългогодишна традиция на софрата на българина. Смята се, че майсторлъкът на домакинята се вижда най-добре в баницата, която тя прави. В различните краища на България баницата се прави по различен начин, но най-често тя е вита, с плънка от яйца и сирене. Общото между различните видове баници са любовта и желанието, с които домакинята ги приготвя.

Характерно българско вино с тъмночервен рубинен цвят. Притежава широк букет от аромати, сред които преобладава ароматът на ягоди и череши, съчетан с ванилов тон и сухи листа, с развитие към горски плодове. Вкусът е с изискан екстракт на диви плодове, комплексна плътност и свежа тръпчивост.

Ракията е националната алкохолна напитка на България. Тя традиционно се приготвя в домашни условия. Технологията е проста и лесна, а суровините (плодове, захар и вода) са леснодостъпни и почти всички българи ги отглеждат в градините си. Твърди се, че ограничено количество ракия на ден действа като съдоразширяващо средство и предпазва от инфаркт.

Боб чорбата е едно от класическите български ястия. В миналото многолюдните български семейства са изхранвали челядта си с боб чорба, но този народен специалитет и днес е обичана храна от много българи. Боб чорбата е особено вкусна, когато се приготвя в глинено гърне и дълго къкри на бавен огън. Подправя се с моркови, лук, чушка /може и печена/, добавя се чубрица, джоджен, сминдух и червен пипер. Поднася се с прясноизпечена питка.

Лютеницата е хранителен продукт, традиционен за българската кухня. Приготвя се от смлени чушки (понякога се добавят домати или патладжани), които се варят на огън. Тези основни съставки придават на лютеницата характерния червен цвят. Лютеницата съдържа още мазнина и разнообразни подправки, като най-важни са лютите чушки и чесънът, на които дължи пикантния си вкус. Намазаната с лютеница филийка е любима храна на поколения българи.

Кюфтето е ястие от смляно на кайма месо, към което се прибавят различни подправки.. Приготвя се чрез пържене или печене. Класическата за България кайма за кюфтета се прави от свинско и телешко месо в пропорция 60 към 40. Към нея се добавя яйце, намокрена среда от хляб, ситно нарязан лук и сол, след което каймата много добре се омесва. В зависимост от региона се добавят и различни подправки, най-популярна от които е чубрицата. Кюфтета, подправени с много лют червен пипер, се наричат „нервозни кюфтета“.

По стар български обичай всеки скъп и очакван гост в дома на стопаните се посреща с топла питка или погача, поднесена с шарена сол. Това е специален израз на гостоприемство, който трябва да подскаже на госта, че дори нищо друго да няма за ядене в къщата на стопаните, те пак ще го посрещнат и нахранят със своето сърдечно гостоприемство и „каквото Господ дал”. Друга асоциация е фактът, че хлябът и солта са в основата на живота.

Луканката е вид колбас, характерен за българската кухня. Консумира се сурово сушена, като отвън е равномерно покрита с бяла благородна плесен. Във вътрешността луканката има характерна мозаечна структура. Традиционно луканката се приготвя от смес от свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. След приготвянето се оставя в закрито и проветриво помещение, за да изсъхне. В процеса на сушене се пресова, за да добие характерната сплескана форма. Луканка във формата на подкова се нарича суджук.