Гласуването за Българските символи

България започна да гласува!

Това стана както през този сайт, така и с талони с национално покритие. Със съдействие на Български пощи ЕАД, общините в България и партньори на кампанията се разпространиха 4 000 000 талона за гласуване в цялата страна. С мощната подкрепа и на българските медии гласуването се осъществи и в най-отдалечните кътчета на страната.

Гласуването се извърши в специално поставени за целта урни: във всички пощенски станции в България, в сградите на общините в България, във всички обекти на ОMV, други обществени сгради, университети, училища, културни институции, театри, големите бизнес центрове.

Фаворитите

Ето и петте символа, класирали се за финала:

Кирилицата

През 865 г. солунските братя Кирил и Методий създават българската азбука.Те стандартизират богослужебния език, като се основават на солунското българско наречие. Предполага се, че за записването му са използвали другата славянска азбука - глаголицата, но с добавените характерни букви, отговарящи на фонетичните особености на езика ни, тя става наистина уникална. Най-голяма заслуга за разпространението на Кирилицата има ученикът на Кирил и Методий - Климент Охридски.

Българската роза и розово масло

Българското розово масло е известно в цял свят. То се произвежда в Розовата долина - област в България, намираща се южно от Стара планина, между нея и източната част на Средна гора. Включва две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток /Карловското и Казанлъшкото поле/. Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел. Там от векове се култивира розата Rosa damascena, от която чрез дестилация се получава розово масло, което намира широко приложение във фармацията, парфюмерията и др. В България се произвеждат 70% от розовото масло в света, което прави страната ни най-големият производител на розово масло.

Исторически хълм Царевец

Царевец се нарича известният хълм във Велико Търново, който е бил главната крепост и столица на Втората българска държава. Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот там са от третото хилядолетие преди Христа. Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. На най-високата част на Царевец се е намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“. Археологическите разкопки показват, че Царевец не е бил само затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и ритуални сгради.

Мадарски конник

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м. височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км. от град Шумен. Обявен е за паметник на световното историческо наследство от ЮНЕСКО през 1972 г. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския й период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Детайлите определят датировката към началото на 8-и век и времето на хан Тервел (701-721).

Рилският манастир

Рилският манастир се намира в Югозападна България, в горното течение на Рилска река. Основан е през 10-ти век. Рилският манастир е един от културните паметници в България, включени в списъка за световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или от негови ученици). В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Дискусията

На 15 юни 2008 г. от 16.00 часа на живо по БНТ от Националния исторически музей се проведе изключително интересна дискусия за избор на Глобален символ на България, където 5 отбора защитаваха 5-те най-популярни символа. Сред "защитниците" са представители на държавната администрация, академичните, духовните и други обществени среди.
Предаването постигна своята основна цел - да активира хората за финално гласуване за избор на глобален символ.

България избра Мадарския конник за символ

За "Глобален символ" на България бе избран Мадарския конник, който събра 25,44 % от гласовете.
1 058 473 българи дадоха своя вот за избор на символ.

Ето и резултатите от гласуването: